Свекър ми с месеци ме изнасилваше, а след това го стигна заслужено наказание!

май 3, 2016
Свекър ми с месеци ме изнасилваше, а след това го стигна заслужено наказание!

В другата стая спеше осемгодишният ми син. Само една мисъл ми минаваше през главата: той да не види тази ужасна сцена!

Не знам колко време мина, преди да свърши агонията. Еякулира в мен. Чувствах се ужасно, смирена, без почтеност. Напусна стаята по същия начин, по който влезе … без глас.

Tова беше преди седем години. Оттогава, свекър ми Стоян ме е изнасилвал двайсетина пъти. Винаги, когато съпругът ми Георги пътуваше за Ирак, където работи, като строителен инженер, знаех какво ме чака. След първото изнасилване, не исках да мълча. Всичко разказах на съпруга си, въпреки че знаех, че има близки отношения с баща си. Молих го да се преместим от семейната къща… Онази вечер беше адска! Свекър ми се закле, че не ме поглеждал… В един момент дори започна да плаче. Въпреки че твърдеше, че ми вярва, Георги в един момент каза:

„Неговата дума, срещу твоята!“

Бях съкрушена, затворих се в себе си, посветих се на сина си и работата.

Чувствах погледите на свекъра си още от времето, когато Георги и аз започнахме връзка. Беше човек, който обичаше да се хвали, а преди пенсиониране е работил в Държавна сигурност. Мислеше, че може да направи всичко и че е най-примерен. Никога не ми стана симпатичен. Стана по-агресивен, след като почина свекърва и постоянно раздразнен.

Следващото заминаване на Георги означаваше началото на кошмара. Свекър ми ме изнасили седем пъти за три месеца и с ставаше все по-груб. Толкова стана нагъл, че започна да разбива вратата на стаята, когато се заключвах. Една вечер ми удари няколко плесници, смеейки се в лицето ми. „Знам, че обичаш грубо!“ ми каза.

Изглежда, че се озовах в безнадеждна ситуация. Всеки път, когато се връщах вкъщи от работа, чувствах страх от това, което би могло да ме чака. Трябваше да реагирам.Опаковах багажа си и със сина си отидохме при моята най-добра приятелка. Смятах, че с Георги ще наемем апартамент, когато се върне от Ирак. Съпругът ми не ме подкрепи.

Той продължи да живее с баща си, който на няколко пъти ме изнасили. И тук не беше краят на моите мъки. Когато подадох жалба срещу свекър си, разбрах, че от това няма нищо да излезе. Може би всичко щеше да е различно, ако след изнасилването бях отишла в Спешния медицински център, за да изкарам медицинско.

В същото време, въпреки че съм наясно, че е грозно това, което пиша, но правя така, както чувствам, а свекър ми го настигна заслуженото! Получи инсулт, след който остава неподвижен.

Опитвам се да забравя ада. Затова подадох молба за развод. Георги не беше изненадан. Със сина си се опитвам да изградя нов свят, в който няма да има място за насилие.